“Аз все мисля, че моят край е уникален и че хората не знаят за него…
…когато записваме нещо на книга, по този начин му даваме безсмъртие… Където и да се намирам, моят роден край винаги се изпречва напреде ми…Този мил, трогателен северозапад“.
(„Ние, врабчетата“ – Йордан Радичков)
“…и да им разказва най-различни истории …беше виждала жива самодива, те постоянно я врънкаха да им разказва за самодивата. “
…когато записваме нещо на книга, по този начин му даваме безсмъртие… Където и да се намирам, моят роден край винаги се изпречва напреде ми…Този мил, трогателен северозапад“.
…Почувствайте, свещената българска земя под нозете си, в ритъма на северняшкия танц…Почувствайте как този танц променя ритъма на сърцето ви…
Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение. „
Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път”.